Живи Книги разлистиха драматичните си истории пред читатели в Човешка библиотека
Как побой над едно момче може да роди прекрасна инициатива по целия свят
Стефка Георгиева
Голямо литературно четене се случи в Народна библиотека „Иван Вазов“. Книги сами разказаха своите истории, вместо да разлиствате страниците им. Всъщност това не бяха обикновени хартиени книги с корици, а живи хора, с които имах огромното удоволствие да разговарям. Каква е идеята на събитието? Хора от различни социални групи и етноси застанаха пред нас, разказвайки личните си истории и историите на цели поколения и родове, за да премахнат бариерите като религия, цвят на кожата, социален статус и т.н. и да призоват към толерантност. Това е първото по рода си подобно четене в България и с него ние ставаме страна, която се появява на световната карта на „Човешка библиотека“. Читателите, които се отзоваха и присъединиха към инициативата можеха да избират да „четат“ между осем книги, чиито имена научавахме едва сядайки срещу тях. Заглавията, които ни причакваха пред втора читалня в библиотеката бяха както следва: 1. Незрящ; 2. Ром; 3. Мюсюлманин; 4. Евреин; 5. Бизнесмен; 6. Гей; 7. Арменец; 8. Редки диагнози. За съжаление не успях да разговарям и изслушам историята на всяка една от тези книги с туптящо сърце, но нямаше как да не се впечатля от историята на арменския народ, от рома писател, който счупи стереотипа за етноса си и жената еврейка, родена през 1919 година, която е преживяла две световни войни и успя да разплаче всеки, който сядаше срещу нея, за да изслуша историята ?
Четенето се провеждаше по съвсем простичка схема. Имате право на 20 или 30 минути с всяка от книгите. Можете да задавате въпроси, ако не желаете – само слушате. Имате пълната свобода да си тръгнете във всеки един момент. След изтичането на определеното по регламент време, читателите излизат от читалнята, за да се даде време на хората-истории да си починат. Ако някоя от книгите е уморена, прекратява участието си. В противен случай след почивката четящите разменят своите места в зависимост от това, кого искат да слушат. Това се повтаря няколко пъти. Особено задушевна обстановка се създаде в читалнята на библиотеката.
Малко повече за организацията и целия проект разказа един от организаторите на това събитие, а именно ДаниелДжинсов, който е председател на Сдружение на младите психолози "4-ти Април" клон Пловдив. Инициативата се поражда след случай на пребито момче, което е тормозено заради етническата си принадлежност. Неговите приятели решават, че това не може да се продължава да се случва и организират този тип сбирка с цел хората да бъдат по-започнати и информирани за обкръжението си. Даниел сподели, че е било изключително трудно да се открият Книгите. Основно чрез лични контакти или организации, така успяхме, каза той. Това е първото подобно четене, но със сигурност няма да бъде последното. През есента очакваме Живите книги отново да ни разкажат своите истории. Освен в Пловдив, се планира инициативата да се проведе в Благоевград. А малката тайна, която Даниел издаде е, че ще внесе предложение това да се случи отново на WakeЪп фестивала, който е може би една перфектна среда за разиграване на подобен тип „четения“.
Благодаря, на Стефка Георгиева и сайта Под Тепото, че отразиха нашето събитие. Не си представям по по-добър начин да се опише методът и атмосферата по време на четенето на живите книги. Текстът е вдъхновяващ.